Този ден беше отреден на замъка Нойшванщайн и на едни скромни 864 км до Амстердам, Холандия.🙂 Празно като хралупа, и само Боби с Тигърчо по средата. Тръгнахме към билетния център Чешма по пътя Ето го и замъка там на високото А това е отсрещният замък Хоеншвангау
Събудихме се навреме, направихме закуска, сандвичи за през деня. За щастие дойдоха хазяите на хостела и добре, че дойдоха. Първо, нямахме точно пари, за да оставим в кутиите и второ, в разпечатката от букинга имаше едно число, а се оказа, че трябва да оставим малко повече, защото имало някакви местни такси. Пишело ги отдолу, но кой да чете - ние гледаме тотала и така си правим сметката. 🙂
Мисля, че е време да разкажа как изглежда разтоварването за една нощувка. Всичко, което видяхте на предишната снимка в багажника на колата, се изкарва навън, отделно пликовете с храна между краката. Отваря се куфарът на покрива на колата и се започва свалянето на милион торбички и насипни неща, за да може да се освободи количката и кревата на Калоянчо. Правим жива верига, един стъпва на задната гума и започва да подава багажа, другите редят на земята. Съответно обратното нещо при товарене, само дето подреждането в куфара е от особено значение за да се хване всичко. 🙂 Разбира се в повечето случаи капакът не може да се хлопне, защото все нещо подпира и иска донаместване. Та по схема натоварихме всичко обратно сравнително бързо, все още сме ентусиасти. 🙂 Самото товарене на толкова деца в колата си е предизвикателство: едно тича насам, друго натам, на трето му се пика, Калоянчо не му се седи в столчето, въпреки че с ръка на сърцето ще кажа, че с бебето сме имали най-малко проблеми: много послушно и почти не плака за това, което преживя. 🙂 Другия проблем е, ако на някое от момчетата от третия ред седалки му се доходи до тоалетна - за да излезе, трябва от втория ред седалки да слязат, за да може да се мръдне едната седалка и да излязат отзад. Но всичко се отработва и става рутинно.
Натоварихме всичко и всички и запалихме към замъка. Не беше далеч от хотела, на около десетина километра. Беше отново в началото на работното време, та успяхме да си намерим места на паркинга и то на хубаво място на сянка под дърветата. 
Оказа се, че билетите се купуват с час за влизане. Понеже аз и Косьо купувахме поотделно билети, се оказа, че са ни дали различни часове през около 30 мин. Взехме си и билети за музея. Дилемата беше дали да ходим в музея преди или след замъка, но имайки предвид колко имаме до Амстердам, предпочетохме да идем да видим музея набързо.
В музея и замъка е забранено снимането, за това нямам снимки оттам. Една от входа на музея
Като цяло, нищо особено в този музей. Малък и почти нищо не може да се види. Ако имате цял ден и ви интересува родовата връзка на обитателите на замъка, може да убиете доста време в него. Поехме към замъка, защото наближаваше часът за влизане на мен и Боби и никак не исках да го изпуснем.
По пътя срещнахме ей тези красавци
Тъй като е изкачване нагоре, на когото не му се ходи пеша около 1 км, може да си наеме карета срещу съответната сума 🙂
Едната страна на замъка в ремонт; тази, която гледа към поляните
Останалата част си беше добре
Разходката в замъка става на групи. Когато ви дойде часът, се изписва на таблото и на турникета си подавате билета с баркода и влизате. Върви се по определен маршрут вътре, като е забранено снимането. Вътре е интересно, но с риск да бъда оплют, в сравнение с дворците, които съм виждал в Москва и Санкт Петербург, този замък ми се видя доста постен отвътре.
Замъкът Нойшванщайн (на немски: Neuschwanstein, в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II. Считан е за образ на замъка на принца на Пепеляшка и е послужил и за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни“. Наричан е Замък на Вагнер, над алпийското Лебедово езеро (Schwansee). Красотата на замъка и езерото вдъхновяват Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“.
Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, над планинската река Палат (Пьолат) в община Швангау, на 5 km от град Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол). Това е краят на прочутия Романтичен път, построен още от римляните и свързвал най-красивите места на провинцията.
Емблематичен за замъка е образът на лебеда /любима птица на краля/, който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.
Още през 1884 г. замъкът Нойшванщайн имал централно отопление от топъл въздух идващ от мазето и пода. Горещият въздух достигал до помещенията дори и на най-горните етажи през въздушни тръби. Големи печки за отопление били поставени в специални стаи встрани от кухнята. Необходимото количество дърва достигало до печките посредством асансьори.
Малкия ми рицар пред замъка
И двамата
Изчакахме семейството да приключат с обиколката и хванахме по пътеката около замъка, за да идем до моста Маринбрюк
От моста се откроява невероятна гледка и може да се види замъкът в цялата му прелест
Ето ги и малчуганите
На моста духаше страшно силно и не се задържахме много дълго. Слязохме надолу към паркинга. Спряхме да си вземем нещо за хапване, за Боби едно баварско геврече, все пак сме в Бавария. 🙂
Всички снимки от замъка тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Neuschwanstein/
Трябваше да се подготвим за около десетчасов преход. Беше късен следобед, та сменени памперси, нахранени деца и да се приготвят за сън, шофьорите да му мислят. 🙂 Големите на третия ред седалки си бяха най-добре. Затрупани с всевъзможен багаж, от който си правеха къщички, кревати и какво ли още не. Потеглихме по натоварените немски магистрали. Ако си мислите, че в България има задръстване, не сте познали. Това, което видяха очите ми по немските магистрали, е фрапиращо: то не бяха ремонти, не бяха километрични опашки. Навлязохме в Холандия вече по тъмно. Къщата, която си бяхме резервирали, се намираше в град Хорн на 45 км от Амстердам. Чудех се нос Хорн откъде носи това име и ето ви любопитен факт за мястото, където спахме.
Хорн (на нидерландски: Hoorn) е град и община в Нидерландия, основан е през 716 г. Получава статут на град през 1 357 г. Разположен в провинция Северна Холандия. Населението наброява около 70 800 жители (2009). Известен като родно място на знаменитият мореплавател Вилем Схаутен, който назовава в негова чест най-южната точка на Южна Америка - Нос Хорн.
Пристигнахме пред къщата точно в 0:00 ч. за заветните 10:01 ч. и 864 км
Ася си беше комуникирала предварително със собственика и се бяха разбрали, че ще остави ключа под кофата за боклук. Преди да разбуждаме пътниците, с Косьо излязохме да претърсим кофите за боклук 😀. Не ни отне дълго време да намерим ключа. Къщата беше уникална; в типичен холандски стил с 3 етажа, вита стълба и т.н. Много обширна трапезария и отлична кухня; една баня и две тоалетни. Ние с Боби се настанихме на спалнята на последния етаж, която беше в много симпатично таванско помещение. Креватите бяха "мързеливи": повдигат ти гърба с дистанционно, ако искаш да гледаш телевизия. 🙂 Свалихме пътниците и се заехме с катуна по добре познатия ни ред. Вече тренирали веднъж, бяхме доста бързи. Не беше лошо да се наспим, за да имаме сили за следващите дни. Имахме 3 нощувки в тази къща и много се кефехме. Децата даже казаха, че не искат да ходят никъде, само в къщата да стоят. Собственикът се казваше Рубен, явно живееше сам в тази голяма къща. В задния му двор имаше паркиран малък чопър (мотор). Малко ме сърбяха ръчичките да го подкарам. 🙂 Набързо оправихме багажа, измихме зъбите и с усмивки се цопнахме в креватите.