Мина полунощ, километрите вървяха бързо, все пак карахме по магистрали. Бързо преминахме и хърватската граница, аз бях стюардесата и подавах на Косьо храна. 🙂 Стигнахме и без затруднения влязохме в Словения. През нощта в тази дестинация не е много натоварено и се пътува бързо и спокойно. Целта, която гонехме тази сутрин, беше водопадът Кримъл в Австрия. Стигнахме до австрийската граница, но още беше тъмно. Трябваше да преминем през Караванке тунел - скъпичък е, но пък спестява доста време. Оставаха ни още около 200 км до водопада. Започна да се развиделява и горивото да намалява, не бяхме зареждали от България. Слязохме от магистралата и започнахме да караме по малки пътчета. Пред нас се откриваха прекрасни гледки на австрийските Алпи, подредени и перфектно оформени по склоновете полянки.

Пътниците започваха да се разбуждат. Спряхме на една селска крайпътна бензиностанция да заредим. Набързо кой каквото имаше нужда, разтъпкахме се и продължихме. Следващата спирка беше за хранене на Калоян и преобуване. След като минахме поредния платен тунел, спряхме на едно доста приятно и красиво място.

След кратката почивка, вече надъхани от невероятните гледки и много близко до дестинацията си, потеглихме отново.
Пристигнахме малко преди началото на работното време на водопада и паркингът беше почти празен. 13 ч 20 мин., 1 198 км, добро начало и без проблеми по колата.

Чуваше се грохотът на водопада и в далечината се открояваше страхотна гледка.

Водопадът Кримъл в Австрия се намира в западния край на националния парк „Хое Тауерн” и е най-големият в Европа. Падът на водата му е 380 м, а грохотът, предизвикан от падането на водата с дебит от 7 куб.м., е удивителен.
Най-близкият град до Водопада Кримъл е град Кримъл. Пътеката до площадката за наблюдение на водопада е стръмна, но си струва усилието, защото гледката е невероятна.
Река Кримъл тече в сърцето на красивия ледников район на Източните Алпи.
След цяла нощ пътуване в колата имах нужда да се раздвижа, макар и недоспал. Разбрах се с Косьо, че ще оставя Боби да върви нагоре с тях, аз ще направя едно траял тичане докъдето мога и после ще се върна да продължим пеша разходката. Сложих си клина, спортна тениска и обувките за траял, взех някое и друго евро за входа и подпалих нагоре.

11 км със 606 м денивелация, която се набира в първите 5 км 🙂 стръмничко си беше, но си заслужава гледките.

Голям зор, вече съм на 1 200 м

И продължавам

Красоти

1 330 м

Не е лесно да се тича нагоре, по-възрастните хора много ми се радваха, сигурно си викаха „Този е някакъв луд“ 😀.

Стигнах върха: 1 460 м

Оттук надолу тръгва водата

продължих по пътеката в каньона, срещнах стадо оригинални крави Милка 🙂

Едната ми позираше 🙂

Колкото по-навътре отивах, толкова по-красива гледка се откриваше

1 578 м

И двама души на балкончето 😉

Започнаха да ме застигат велосипедисти с електрически колела и една група траял бегачи

Ох, красоти

Потичах още няколко километра навътре и реших, че е време да се връщам. На връщане се спуснах до реката.

Не бях в кой знае каква кондиция, имайки предвид нощния преход, но се напъвах, колкото мога. Върнах се отново на 1 465 м и поех надолу.

Слязох на около километър надолу и засякох останалата част от групата. С бебето и децата става по-бавно, но си се качиха догоре. Пътеката е с брутален наклон наистина, някъде встрани има и друга, по-полегата, откъдето идваха велосипедистите. Стигнахме до равното и поехме по пътеката, по която минах аз към каньона.

Не можахме да стигнем до каньона, и започнахме да се връщаме обратно.
Никола до реката.

Аз с децата поех по-скоростно надолу, а Косьо и Ася с бебето спускаха по-бавничко - стръмно е и е опасно да не се подхлъзнеш.

Пръските от водопада образуваха дъга

С децата се спускахме доста бързо

Грохотът беше невероятен

Слязохме долу и спряхме да изчакаме останалите от групата. Децата се мокреха на един фонтан, който имитираше водопада. По прогноза се очакваше да завали дъжд следобеда и виждахме, че започнаха да се събират облаци. Ориентирахме се към паркинга, за да хапнем сандвичи. С Боби се разходихме, за да си потърсим сладолед за десерт. 🙂 Вече събирахме нещата, когато започна да вали, като по поръчка и прогнозата се оказа доста точна. Имахме още около 200 км до мястото, където щеше да ни е първата нощувка в креват Mainstation Hostel, Фюсен Германия.

Всички снимки от водопада Кримъл: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Krimml/

Беше вече следобед, поехме по планинските пътища с невероятни гледки. Оказа се, че уж си купуваш винетка за Австрия, но има и доста малки криволичещи проходи и тунели, които също са платени отделно. Та срещу 10 евро за един от проходите, спирайки за малко, за да преобуем Калоянчо, се натъкнахме на тази спираща дъха гледка

Предварително бях прегледал и записал в GPS-а всичките ни нощувки и всичките ни места, до които щяхме да ходим, като паркинги и възможни места за паркиране. Така лесно и бързо задаваш за къде искаш да пътуваш и те кара на точното място. По тази схема GPS-ът ни заведе и до хостела. Преди не харесвах хостели, но след като спах в грузинската столица в хостел, започнах да се кефя, тъй като там срещаш все готини хора. Имаше някакъв доста странен паркинг, беше общ за хостела и за някакъв хотел. Оказа се, че има две места за нощувка едно до друго. Намерихме малкия вход на хостела леко встрани. Качихме се горе, тук рецепция, там рецепция - няма никого, само едно фоайе с чекмеджета. Поогледахме се и в един момент видях чекмедже, на което бе изписано моето име.

Казах си: „Брей, че загадка“ и отворих, за да видя какво има там. Оказаха се ключовете от двете стаи, които бяхме запазили. Започна да ни светва, че е на самообслужване. Имаше оставена и бележка, която гласеше да оставим парите за нощувката в металните кутии в стаите. Викам си браво бе, това ако беше в България всички щяха да си нощуват безплатно 😀. Настанихме се, стаите бяха много спретнати, с мивки. Банята и тоалетната бяха общи за хостела. Може би е било болница преди това, за да има мивка във всяка стая. 🙂

Идваше време за вечеря, с Боби излязохме на разходка, за да потърсим супермаркет, откъдето да купим продукти за вечеря и сандвичи за следващия ден. Питахме разни хорица по улиците, насочваха ни нанякъде, но нещо не успявахме да го открием. Междувременно започна и да вали дъжд. В крайна сметка след доста лутане намерихме супермаркета. Взехме сокчета, някакви кюфтета полуфабрикат, продукти за салата и за сандвичи. Взехме по един душ и докато Косьо и Ася оправяха бебето и себе си, аз спретнах една бърза вечеря на големите деца 🙂

В закусвалнята на хостела имаше хладилник, микровълнова и кана за гореща вода, също така и чай. До нас на съседната маса бяха седнали 3 жени, азиатки. Разбира се, заговорихме се, има си хас да не се заговоря с чужденци. 🙂 Казаха, че са от Тайланд, взели са кола под наем и на следващия ден като нас щяха да посетят замъка Нойшванщайн. Като ме видяха какъв съм разговорлив и с колко много деца съм 😀, веднага решиха да ме питат как стои въпросът с паркинга. Не знаеха дали може да се паркира долу. Обясних им, че има надписи кои места за кой хотел/хостел са и да си спрат на тях. Косьо и Ася дойдоха по-късно, за да хапнат и те. Шофьорите бяхме на автопилот 😀 при условие, че не бяхме спали предната нощ. Тичането нагоре ме освежи, но и изтощи. Не беше лошо да починем добре. Не се мотахме много и след вечерята последва миене на зъби. Като се има предвид колко деца са, добре, че имаше мивки в стаята и по креватите. Лека нощ!!!

Към Ден 2