За някои добро утро, за мен си беше просто изгрев някъде в Германия.

Рано беше, всички спяха. Наближавахме границата с Чехия. Определено да пътуваш лятото в Германия е най-удачно през нощта. Магистралите бяха пълни, но не и претъпкани като денем, също нямаше големи задръствания, но ремонти не липсваха: през 50 - 100 км ремонт и затворено, понякога и по-често. Влязохме в Чехия. Направихме кратко спиране за винетка и продължихме.
Пристигнахме в Прага доста раничко, въпреки влаченето по магистралите. Имаше повече от час и половина, докато зоопаркът отвореше. Децата се разбудиха. Бяха минали 12 часа, откакто тръгнахме от Леголенд.

Паркингът пред зоопарка беше пуст, което е нормално. Решихме да се завъртим из близкия квартал и да потърсим нещо за закуска. Това денонощие се очертаваше да е доста дълго. Имахме един ден в Прага и на следващия ден потегляхме обратно за България с 1200 км преход.
Намирахме се в жилищен квартал някъде високо над центъра и зоопарка. Доста зелен и спретнат, намерихме един точно отварящ магазин Лидъл. Влязохме в него да си вземем топли закуски и по едно мляко за пиене. Решихме да напазаруваме направо и за следващия ден, тъй като за прехода трябваше да имаме достатъчно сандвичи и напитки, нямаше да има кога да се спира. Седнахме на едни пейки пред магазина да закусим, слънчицето точно изгряваше и беше доста приятно утро. Искахме да влезем в Зоопарка в началото на работното му време, за да го разгледаме докъм обяд и след това да идем да си намерим квартирата. След като хапнахме, се запътихме към него. Успяхме да паркираме безплатно почти централно пред входа. Имаше и други местни чешки коли, питахме ги трябва ли да се плаща, казаха, че няма знак и предполагат, че е безплатно. Имаше десетина места само, по-надолу си има нормален паркинг платен специално за зоото. Късмет, че дойдохме от първите и паркирахме така удобно. Смъкнахме количката на Калоянчо, раниците с нас и потеглихме. Входът за Зоопарка си беше направо символичен в сравнение с цените на север, откъдето идвахме. 🙂
Косьо и Ася бяха идвали и преди, но ние не бяхме. Едни от първите сме, засега 88 души.

Зоопаркът е много голям и доста интересен, един от най-добрите, в които съм бил. Не може да се сравнява с парка Сижан, който посетихме във Франция по време на семейното ни пътешествие през 2015 г., но все пак това е зоопарк, а не сафари парк 🙂 и като такъв е невероятен и го препоръчвам на всекиго.
Зоологическата градина в Прага спада към най-посещаваните места в чешката столица. Построена е в грижливо избрания пресечен терен на долина Троя. Разполага с 10 павилиона, 150 експозиции, 2 ресторанта, 7 бюфета, седалков лифт, влакче, миниатюрен басейн, катерушки и 570 декара площ, по която да ходите, докато спрете да си усещате краката. По списък към 31 декември 2014 г. в нея живеят 4 727 животни от 654 вида. През 2008 г. списание Форбс я нарежда между 7-те най-добри ЗОО в света.
Ежедневната консумация на някои храни в ЗОО Прага: говеждо месо – 600 кг., замразена риба – 150 кг., гризачи – 400 бр., сено – 1900 кг., моркови – 400 кг.

Качихме се на върха, откъдето имаше уникална гледка и заведения за хранене. Цените са съвсем нормални, не се налагаше да ядем сандвичи пак. Нещо ми беше втръснало от тези сандвичи толкова дни. 🙂 Въпреки че имаше лифт, се качихме по пътеката нагоре - нямаше как да качим количката на лифта, а и за да се раздвижим. С Косьо се редувахме да бутаме Калоянчо нагоре.

Хапнахме и се ориентирахме към изхода, за да има време да разгледаме и Прага набързо.
Лосовете

Бизони

Кенгуруто си се излежаваше лежерно

Имаше една пързалка за шорткът 🙂

Косьо и Ася влязоха в магазин за сувенири преди изхода, аз останах с децата. С Калоянчо се забавлявахме в количката. 🙂

Добре сме повъртяли

Всички снимки от Зоопарка тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Zoo_Prague/

Натоварихме се на колата и се отправихме към квартирата. Беше недалеч от центъра. Лесно я намерихме по предварително зададена от мен в GPS-а точка. Намираше се на главна улица, самото пакиране беше под въпрос. Спряхме в една пряка и аз слязох да търся собственика, който се казваше Димитрий. Сградата беше с в стар стил с голяма дървена врата. Позвъних на звънеца и не след дълго слезе един човек в много добро настроение и порядъчно почерпен – да, Димитрий беше. На развален английски се разбрахме нещо криво-ляво, после попитах за паркинг, тъй като беше обявено, че има безплатен паркинг към квартирата. Показа ни къде в пряката, където можеше да паркираме. Събота и неделя било безплатно, пък ние точно събота уцелихме. Тъй като имаше руски акцент, а и името си беше руско, попитах Димитрий на английски: "Ти руснак ли си ?", но ми отговори, "Аз? Не, чех съм." Малко ме послъга според мен, изглеждаше като руснак, говореше като руснак, пиеше като руснак – да, руснак беше 🙂.
Апартаментът беше много просторен, с много спални, високи тавани и две тоалетни, което беше много добре. Спретнат и много чист и на някаква символична цена. Останахме много доволни, жалко, че бяхме само за една нощ. Нямахме време за разтакаване, смъкнахме скорострелно всичкия багаж, погледнахме картите на града, които ни беше дал Димитрий. Предварително ни беше обяснил с кой трамвай да слезем до центъра. Не беше много ясно как се купуват билетите. На спирката чакаше една млада девойка, с усмивка реших да се пробвам 🙂, не в онзи смисъл на думата, за който си мислите. 😉 Попитах я как се купуват билети, тя отвърна, че ако трамваят е от новите, може да се купи с дебитна или кредитна безконтактна карта направо от него вътре. Каза, че и тя чака него и ще ми каже дали става или не. 🙂 Снимах спирката, от която потегляхме, за да знам после къде трябва да се върнем.

Трамваите са Шкода

Стигнахме до центъра

И Карлов мост

Отсреща се виждаше Свети Вид

Река Вълтава

Улиците

Старата кула на Карлов мост

Минахме по Карлов мост на разходка

Строителството му започва по нареждане на Карел IV през 1357 г. на мястото на съборения от придошлите води Юдитин мост и завършва през 1402 г. Неговата дължина е 520 m, а ширината — 9,5 m. Мостът е изграден на 16 арки, облицовани с блокове от пясъчник.

Карловият мост е историческа забележителност на град Прага, мост над река Вълтава, съединяващ старинните централни квартали на Прага Мала страна и Старе место.

През периода на Барока мостът е украсен с уникална галерия от скулптури, създадени от най-добрите майстори от онова време - Матиаш Бернард Браун, Ян Брокоф и синовете му Михал и Ян, както и Фердинанд Максимилиан. Всичките скулптури и скулптурни групи на моста са 30, като по-голямата част от тях са създадени в периода от 1683 до 1714 г.

В началото на моста стана сбиване, явно крадци се опитаха да преджобят някой и бяха проснати на земята. В Прага трябва да си пазите добре нещата.
Стигнахме до края на моста. На някого май му се спинка, пък уж спа в колата цяла нощ.

На крайната кула имаше музиканти

И Бобчето

Нямаше време да продължаваме напред и слязохме под моста, спряхме да си вземем по един козунак с дупка. Тези козунаци са типични за Трансилвания, там доста често съм взимал, но явно и тук се срещат.

Прага е столицата и най-големият град на Чехия.
Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.
Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от Средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на Стария континент извън Пиренейския полуостров. Градът е признат и за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора й. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага.

Карлов мост отдолу

Детска площадка

Хапнахме закуските и се върнахме обратно по моста

Продължихме из Стария град

Пражкия часовник

Пражкият часовник е астрономически часовник на южната фасада на сградата на общината на Прага на площад Староместки намести.
Монтиран през 1410 година, Пражкият часовник е третият астрономичен часовник в света и най-старият, който функционира и днес.
Механизмът на часовника е съставен от 3 части:
-астрономична скала, посочваща положението на Слънцето и Луната в небосвода, както и други астрономични мерки;
-„Разходката на Апостолите“, която на всеки кръгъл час изобразява фигурки на Дванадесетте апостола и други същества, най-забележимо сред които е това на Смъртта (представена като скелет), „посичаща“ времето;
-календарна скала с медальони, представящи месеците.
Според местна легенда градът ще страда, ако часовникът бъде занемарен, което би подложило функционалността му под угроза. Ако това се случи, се вярва, че призрак, монтиран в часовника, ще кимне с глава като знак. Според легендата единствената надежда за града в този случай ще е момче, родено през Новогодишната нощ.

Барутната кула е издигната на мястото на градската порта „Свети Амвросий”. По-късно портата „Свети Амвросий” била заменена с нова, наречена „Горската порта”, която извеждала към пътя за Кутна хора.
През 1475г. порутената стара кула била премахната и на нейно място започнало изграждането на сегашната порта. Строящата се кула, наричана „Новата,” е трябвало да бъде един от входовете на „Старое место”, където кралят смятал да пренесе кралската резиденция. Първоначално строителството се водело от майстор Вацлав, който по-късно бил заменен от Матю Рейсек. Портата била защитена от ров и за нея се преминавало през мост. Така основите тогава се намирали на 9 метра под сегашното ниво, а височината й е била 42 метра. Кулата останала обаче недовършена, защото през 1483г. крал Владислав загубил интерес към проекта и се върнал в старата кралска резиденция в Храдчани. На недовършената кула бил поставен временен покрив. След като кулата загубила значение и ровът бил засипан, бил премахнат и мостът, водещ към прохода на портата. През 1592г. бил изграден нов вход и вита стълба. През 1823г. на кулата бил поставен часовник, който по-късно бил премахнат.

По време на обсадата на Прага през 1757г. от пруската армия кулата пострадала тежко и през 1799г. били свалени повредените украшения. През ХVІІІв. кулата е била използвана като склад за барут, което е станало причина да получи днешното си название.
В периода 1878-1886г. под ръководството на Йозеф Моцкер кулата е реконструирана в неоготически стил по подобие на мостовата кула на Карловия мост. Тогава покривната конструкция била променена и кулата придобила днешния си вид. Четирите ъглови кулички на покрива са високи по 6 м.
Кулата е висока 65 метра, като на височина 44 метра се намира наблюдателната площадка, до която води стълба със 186 стъпала.
При реконструкцията в неоготически стил била направена нова декоративна украса на фасадата. На източната фасада са поставени фигурите на Карл ІV и Отокар ІІ, около които има изобразени гербове. Над тях се намират фигурите на ангели, на светци-покровители на Чехия и на Христос. На западната фасада са поставени фигурите на крал Иржи Подебрад и Владислав ІІ, около които също са изобразени гербове. Над тях се намират фигурите на ангели и на св. Богородица.

За вечеря предварително си резервирахме по телефона маса в ресторанта с влакчетата, Витопна. Беше станало време и се насочихме към него. Оказа се, че нещо я няма нашата резервация, но държахме да ни настанят и ни намериха маса. Менюто не е много богато, но пък готвят вкусно. Купуваш си билет за влакчето и ти докарва напитките вместо сервитьора.

Ресторантът е много готино направен, целият е обграден от макети на железопътни линии 🙂

Храната идва със сервитьори, но когато си поръчаш напитка, ти я докарва влакът, та два пъти поръчвахме, за да идва влакчето на масата 🙂

Трябва бързо да си вземеш напитките, защото стои само няколко секунди и се връща обратно на бара. Всичко се управлява от компютър. Беше към залез слънце, семейство Гюленови бяха изморени и казаха, че ще се прибират. Ние с Боби решихме да се разходим малко за нощни снимки. Проблемът беше, че имахме само един ключ. Разбрахме се да влязат и после Косьо да остави ключа върху задна дясна гума под калника на колата, тя си беше паркирана на улицата и достъпа беше безпроблемен до нея. Това е стар трик да скриеш ключа на място, където никой не би го потърсил. 🙂

Повечето градове са по-красиви нощем, отколкото денем, така и предната година си направих нощна разходка из стария Диарбекир, макар и да ми се стори леко екстремна 🙂

Кули като от замъка на Дисни 🙂

Часовника

Площада

Карлов мост

Това беше, на Боби много му се доспа и се размрънка. И мен ми се доспа, но държах.

Всички снимки от Зоопарка тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Prague/

Хванахме си трамвая назад, успяхме даже да седнем, то часът беше около 22:30 вече. Боби задряма на седалката и го събудих, когато стигнахме до нашата спирка. Ключът си беше на мястото, за което се бяхме разбрали с Косьо. Тихо влязохме в квартирата, последва миене на зъби и в кревата. Бяхме в края на нашето пътуване, оставаше само да се приберем в Родината. Това чувство, че ще се прибереш обратно, е много хубаво. Лека нощ !!!

Към Ден 11