Един тих, спокоен, безлюден остров - това не е о. Корфу :).
Остров Корфу в Йонийско море е една световно известна дестинация доста добре рекламирана по целия свят и за това решихме с жена ми да я посетим. Речено сторено, имахме 4 дни на разположение като тръгнахме от Четвъртък 18.07.2013 г. и се пробрахме в Неделя 21.07.2013 г. Натоварихме мотора порядъчно със къмпинг оборудване и малко количество дрехи. За из път си направихме сандвичи. Плана беше да тръгнем рано сутринта тъй като ни чакаха 640 км до Игуменица, от там ферибота и къмпинг Karda Beach в Dassia http://www.kardacamp.gr/ който ни беше препоръчан от нашия приятел Goshi който беше ходил там май месец. Бях си набелязал няколко забележителности на острова които да видим от този сайт: http://www.feelgreece.com/bg/corfu/sights нацъках ги предварително на GPS-а да са ми готови там :).
Тръгнахме рано към 7:30 ч. в Четвъртък от София посока Игуменица без много мотане стигнахме до Сандански, малко след това пътя е отбит заради магистралата която е в строеж. Единия вариант беше обход с тировете през Петрич, другия беше обход посока Мелник и след това през селата и през Враня и пак долу на Кулата излизаме, избрахме втория вариант през Враня който се оказа спокоен и само аз бях на пътя :). Стигнахме доста рано на Кулата и минахме през КПП то за не повече от 30 сек :). Продължихме по пътя към Серес който не е в много добро състояние но за сметка на това е две ленти в посока почти през цялото време и се минава сравнително бързо. След Серес на около 20 км започва магистрала посока Солун и от там до Игуменица е само магистрала което улеснява много придвижването. Малко след Солун се качихме на Атинската магистрала и платихме 0,80 Eur за мотор такса. След около 3 - 4 км се отбихме по магистрала за Игуменица и спрях на една бензиностанция точно след отбивката да заредя. След тази бензиностанция има 284 км до Игуменица по които няма бензиностанции, за да заредиш трябва да слизаш от магистралата и да търсиш някакви малки по селата което не ми се стори опция. Някъде около Гревена има един Шел който е на около 500 м отстрани но пак си е слизане и качване на магистралата което отнема време. Самата магистрала не е много скучна и бързо минава, има много интересни тунели по 5 км дълги като на Need For Speed вътре са с денивелация и завой всичко е добре осветено и маркирано. Чат пат има отбивки с тоалетни и паркинги които са обозначени 3 км по от рано но не са много на често има участък в планината където отбивките са през 100 км :). На една такава спряхме за тоалетна.
По пътя имаше още 3 тола за плащане на такси на които платихме по 1,70 Eur тоест София - Игуменица с мотор тол таксите общо излизат 5,90 Eur за кола мисля, че беше по 2,40 Eur или нещо такова не съм се заглеждал, че не ме интересуваше.
Пристигнахме в Игуменица към 14:30 ч. което прави 7 часа път за 640 км което си беше много добре. Почнах да се оглеждам за ферибота. Има едни будки наредени една до друга като на женския пазар в които седят някакви и продават билети на различни компании. Гледам на едната будка навалица страшна и пише 15:15 ч. викам си това е нашия. Наредих се на опашката, някакъв дърт грекос се опита да ме предреди но безуспешно точно селския начин като при нас седи на опашката и леко ме избутва и минава странично пред мене баси наглостта. Взех билети по 10 Eur на човек и 11,30 Eur за мотор тоест 31,30 Eur всичко което е доста скъпо според мене. Натоварихме се на ферито и вдигнахме котва:
Моторите най- отпред:
Един дето товареше ми прави знак с пръсти V вива форевър викам тоя к'во иска хаха после се сетих, че ми казва на централна стойка да го сложа мотора:
Ако е на странична както V-strom-а те връзват с въже за да не се катурне.
Ето я магистралата как се вие от планината към пристанището:
Довиждане Игуменица:
Здравей Корфу:
На влизане засякохме един кораб на подводни криле тип "Комета" явно ги ползват за по бързо придвижване:
Като цяло доста круизерски кораби виждахме всеки ден да спират на Корфу за по няколко часа и после отплаваха:
Стигнахме острова разтоварихме се много на бързо тъй като моторите ги слагат на първа позиция и отпрашихме към Дасиа градчето в което беше къмпинг Карда бич около 10 км от пристанището. Пристигнахме на къмпинга заедно с един немски кемпър, момичето от рецепцията ни заведе в комплект да си харесаме места и да се настаняваме. Харесахме едно място и се разпънахме там.
Понеже почна леко да се стъмва отскочихме да видим плажа:
Доста камъняк но в последствие установихме, че това е един от хубавите плажове :). около 2 - 3 м на вътре в морето става равен и мек пясък но докато стигнеш до там са си гадни камъни. Принципно толкова равно, че играеха волейбол. Напазарувахме на бързо в магазина на къмпинга в който цените бяха доста солени, хапнахме и излязохме на разходка да видим що е то Дасиа:
Курортно селце доста изпуснато от към поддръжка, всичко едно вехто боклуци насам на там общо взето на доизживяване тротоар почти няма някъде метър широк тук там го има тук там не и рискуваш да те отнесе някой скутерис. Намерихме на 500 м от къмпинга доста добре зареден магазин с цени значително по ниски от тези в магазина на къмпинга примерно водата беше 0,40 Eur което си е на половината и от там на сетне ходихме да си пазаруваме от въпросния магазин. Къмпинга и той на пръв поглед уютен но в същото време слабо поддържан, в баните и тоалетните котления камък по тръбите беше станал като образования в пещера, явно не се чистеше много много но пък за сметка на това имаше сапун, кърпи за ръце хартиени и тоалетна хартия е вярно от тази най- тънката дето като натиснеш с пръст се сещате какво се случва :). Разходихме се огледахме и легнахме да спим рано около 22:00 ч. Да спиш добре ама цяла нощ прелитат самолети над главата ти. Какво се оказа летището е така разположено, че след като излетят самолетите завъртат веднага над острова и почват да набират височина съответно денонощно страхотен шум от форсиращи се двигатели на самолети приятно за почивка.
На другия ден в Петък станахме към 9:15 ч. напазарувахме нещо за закуска, направихме си сандвичи за обед и тръгнахме да обикаляме забележителностите. Първа точка беше крепостта Ангелокастро която беше от към Италия тоест трябваше да се прекоси острова което е около 20 км. Прекосихме го като да ви кажа пътищата са тесни и трябва да се внимава много. По едно време така се стесни пътя, че никаква видимост нямаше по завоите и беше като за една кола тоест ако си с по голяма кола няма как да караш по този път не само, че не можеш да се разминеш но и не можеш да вземеш много от завоите, добре, че бяхме с мотор голямо предимство. На едно място в с. Крини пътя минава буквално през плочките на площада където си щъкат някакви хорица направо лудница:
Качихме се на паркинга на крепостта на който нямаше къде да се паркира разбира се защото е твърде малък. На паркинга имаше предимно Hunday i10 и Fiat Panda най- голямата кола беше Renault Clio :). Ако си по голяма кола няма как да стигнеш просто. За мотора криво ляво намерих място за паркиране на единия ъгъл.
Изглед на паркинга от горе:
Купихме си билети за по 2 Eur на човек и се закатерихме на горе. Общо взето някакви каменни останки като част от тях са правени на скоро :) тоест нямаше по самата крепост много какво да се види но пък гледката от горе си заслужаваше:
Виждаше се и манастира в Палеокастрица което ни беше следващата отправна точка:
Имаше някакъв черен път който се виеше на долу към морето, даже имаше и кола слязла по него, като цяло ми се видя, че до нищо то води:
Самата крепост имаше малко параклисче и много каманяк:
Разглеждайки гледката от горе си харесахме един плаж на който да се настаним след като разгледаме манастира. От горе плажа изглеждаше като от приказките:
Поехме към манастира в Палеокастрица обратно по тесния път. Стигнахме на манастира и заварихме най- страшна лудница, криво ляво с мотора се добрахме до входа на манастира където нямаше как да се разминеш и с кола беше почти невъзможно да паркираш.
Манастира от вътре доста китен много растителност приятен:
В самия манастир имаше изложени стари машини за добив на зехтин:
Манастира няма такса вход. След като приключихме с обиколката му слезнахме на плажа който си бяхме харесали и се настанихме. Оказа се, че от близко не изглежда вече толкова добре като от високо. Доста мръсен, плуват боклуци във водата, пренаселен но въпреки това си намерихме едно ъгълче. Веднага реших да го преслушам защото имаше скали доста водата кристално бистра и нахълтвам аз смело във водата голяма грешка, водата като от фризер северно ледовития океан. Аз по принцип се къпя със доста хладка вода и не може да ме уплаши студена вода но тази беше направо като от фризера и настръхнах целия.
Все пак бях твърдо решил да обиколя със маската и да огледам скалите:
Нищо интересно освен това, че нямаше характерните морски таралежи явно студа ги е уморил :). Изкарах 15 мин във водата и излязох премръзнал. Реших, че това ще ми е къпането в тази част на острова. Жена ми си накисна краката за 5 мин до под коляното и напусна водната част на плажа :) който също беше доста каменист.
Имаше страхотно дърво в района:
Хапнахме сандвичите на бързо и дим да ни няма обратно в къмпинга. Вече препичаше и термометъра показваше 34 градуса не беше за седене на открито особено ако си си забравил шапката в София :). На къмпинга продължихме плажа първо на басейна като имаше дебела сянка под палмите доста приятно:
Тъпото беше, че едни жици 3 фази на дървени стълбове минаваха точно над басейна което ми се видя пълна глупост. Да не се късат всеки ден жици но стига веднъж да се скъсат и всички в басейна ще са мортале. Много хора не биха обърнали внимание на това но мене лично ме притесняваше като факт. Поседяхме на басейна след което се преместихме на плажа. Оказа се, че камъните доста обли и лежейки върху един чаршаф не ръмби даже ми се стори по удобно от колкото на плаж с пясък. Единствения проблем е ходенето бос по камъните тогава си ръмби и то сериозно трябва да имаш от онези обувки за къпане дето са против морски таралежи. Водата от тази част на острова си беше с нормална температура и си киснех колкото си искам вътре без да ми е студено. Явно от към Италия е големия студ от към Албания е топлото :).
Прибрахме се по по светло да си правим вечеря защото освен шапката се оказа, че и челника съм забравил хаха но пък не беше голям проблем защото телефоните имат светодиоди които вършат добра работа само дето не са удобни за държане и гледахме да сме приключили с вечерята преди да стане тъмно. Междувременно една змия се беше насукала около клоните на едни храсти. Беше зелена с черни точки в нета мога да я оприлича на Grass Snake. 3 ма мъже от поддръжката на къмпинга я бяха наобиколили и се чудеха как да я убият. Единия взе една вила за събиране на трева, другия едно гребло третия гледа и аз включително около тях. Тоя с вилата за трева я халоса да падне на земята обаче другия с греблото се замота и като хукна онази змия мина през краката на третия онзи подскочи 1 м на горе голям смях подгониха я ама се качи много бързо на едно дърво на около 5 - 6 м над земята. Не бях виждал колко бързо се катери змия по дърво особено ако 2 ма грекоси я гонят да я млатят :). Нямаше как да я стигнат вече за това почнаха с един маркуч да я поливат от долу хаха ама загубих интерес вече и се върнах при палатката. Тя реално беше в съседните храсти и вече се оглеждах внимателно като се подмотвах по храсталаците.
След като хапнахме се разходихме този път в другата посока из Дасиа. Минахме по някакъв мръсен изоставен плаж с доста изоставени постройки.
Повечето заведения седяха празни явно си запада този остров като цяло. Легнахме си пак рано за да сме готови за следващия ден.
На следващия ден станахме пак около 9:00 ч. спретнахме закуска сандвичите и поехме към двореца Ахилион. Минахме през крайните кварталчета на Керкира доста натоварено задръстване лудница най- страшна. През цялото време като карах из острова ме беше шубе, че ще ме бутне някой скутер. Там като се роди дете най- вероятно при първо събиране някой му подарява скутер хаха. Всичко живо кара без каски без никаква екипировка, жени, мъже, деца всеки кара. В едно от задръстванията се ръгам леко между двете ленти ама съм с куфарите и трудно минавам освен, че гледам на пред да не се изчеластря челно в някой дето идва срещу мене по тесния път се оказа, че трябва да гледам и на зад щото някакви скутери ме изпреварваха, тоест тесен двупосочен път, аз карам между насрещното и моята лента като изпреварвам задръстените и мене ме изпреварват щото карам много бавно с тоя туч смятайте за какво става дума. Една мацка ама крак извади и токчета 20 см и с една папаки дето има скорости ама няма съединител и ме изпревари така точно и замина на пред не я видях повече хаха.
Стигнахме до двореца Ахилион като пак се караше по доста тесен и със остри завой път, по пътя автобус пред нас и така взимаше завоите, че заемаше и двете ленти викам на долу като слизаме ако срещнем такъв ще ни утрепе сигурно. Горе се оказа, че има още няколко автобуса и десетки коли и няма разминаване, при което се сръгах между хората и автобусите и успях да се напаркирам някак си до едно заведение пак добре, че бяхме с мотор с кола не ми се мисли за какво иде реч.
Входа на двореца:
Цените:
Двореца:
Вътре нищо особено, най- ми хареса стълбището:
Повечето бяха такива кухи стай:
Оказа се, че до 90 и някоя година е бил казино, след което е върнат на държавата и се ползвал за някакви срещи на Евросъюза, в последствие е превърнат пак на музей но културна ценност да я направиш на казино евала на грекосите. Също някаква серия на Агент 007 е снимана в този дворец. На долния етаж имаше чат пат някакви неща на кралицата Сиси останали.
Като цяло за входа от 7 Eur на човек не си заслужава но нали е била някаква Австрийска кралица и хората идват да видят за ко иде реч. Виж градинката беше много готина и доста статуи на Ахил.
Айде на баня:
Добра масичка за кафенце:
И пак двореца:
Разгледахме каквото разгледахме и към старата крепост е Керкира. Паркирането там е невъзможно ако си с 4 колесно не се бъзикам наистина е така то със двуколесно се оказа голям проблем и спрях на един ъгъл пак между две други двуколесни.
Старата крепост в Керкира:
Моста над канала който е прокопан допълнително и реално крепостта е станала самостоятелен остров след прокопаването му.
Канала:
Музея към крепостта.
Часовниковата кула:
Фара до който можеш да се качиш, на хълма към морето е затворено.
Това оръдие много интересно супер старо и пише далекобойност 2350 м лудница:
Църквата:
Изглед от крепостта:
Летището:
Залива:
Понеже пак стана обед и напече зверски се прибрахме на къмпинга и по добрата стара схема малко басейн и после плаж. На плажа се запознахме с едно семейство рускиня и германец с дете бяха 2 седмици там на почивка направо не мога да повярвам :) на тези камъни и тази мизерия но предполагам са били на ол инклузив във съседните по добре направени хотелчета. Поседяхме по до към 18:00 ч. този ден защото искахме да напазаруваме, да направим сандвичи за следващия ден за закуска и за из път и да вечеряме след което бяхме планували вечерна разходка в Керкира. По една бърза баня и салатка:
Стана към 20:30 ч. и запалихме към Керкира като си бяхме набелязали паркчето около крепостта. Слезнахме на долу и лудницата беше още по голяма. Място за коли нямаше бяха наредени отстрани по улицата в продължение на 3 - 4 км предполагам не съм ходил до края на опашката, по големия проблем беше, че вече нямаше място и за мотор като нашия да спрем. Скутери и мотори плътно на по 20 см един до друг, и един голям паркинг целия плътно наредени кошмар. Една кола на аварийки спряла до наредените скутери и гледам зад нея едно по голямо място чист късмет, завъртях мотора и с няколко маневри го вкарах на въпросното място като двата скутера около мене бяха пак на по 20 см.
Даже и на пешеходните пътеки бяха наспрели скутерите тъй като нямаше къде другаде не, че някой спазва пешеходните пътеки никой не спира всички карат като бесни.
Тръгнахме на разходка доста приятен центъра с едни малки тесни улички и високи сгради около тях доста оютно се чувства човек.
На едно място бяха се събрали едни младежи духов оркестър и свиреха доста приятно като се получаваше една хубава акустика между сградите направо красота.
Ето това свиреха:
А тук можете и да ги чуете (видео):
http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Corfu_18_07_2013/
Диригента:
Малко нощни снимки:
Старата крепост:
Стана късно и запалихме към къмпинга. Не знам защо по тези тесни смотани пътища всички се състезават. На един светофар посред нощите една мощна леля с една пробита алфа 145 като реши, че ще ме дърпа и онази алфа реве форсаж здраво аз си набирам нормално онази до мене ще избухне викам ей малумна работа и върнах газта ще вземе да кривне и да ни пречука баси хората. Всеки натиска бърза за някъде пък то разстоянията са по 10 - 20 км най- дългите не знам защо така бясно карат 24/7 :). Легнахме си късно към 23:30 ч. като имаше една новодошла група цял рейс за който не бяха подготвени явно и думкаха и крякаха цяла вечер при което ги сложиха да спят в къмпинга на една поляна и спалните чували на земята и така 50 човека :). Бях замислил отмъщение другата сутрин с един як форсаж в 6:00 ч. ама не го осъществих е крайна сметка :).
На другата сутрин станахме рано в 6:00 ч. бяхме решили да гоним ферибота в 8:30 ч. Имахме си сутрешен гост:
Мотора натоварен готов за път:
Отивам на пристанището към 7:30 ч. оставям мотора и тръгвам по бутките на "женския пазар" къде е превозвача за 8:30 ч. обаче през това време един ми вика ела ела имаме ферибот в 9:00 ч. викам му искам в 8:30 ч. онзи вика мотор с двама човека ли сте викам да ще ти дам на половината пари билетите хаха и веднага ме заинтригува. Вика ми 17,75 Eur всичко не е точно на половина но си е почти 30 лв по на долу и се навих да почакаме още 30 мин. Гледам билетите после които са само на Гръцки и нещо пише двама пасажера 50 % и 5 Eur на човек и по на долу мотор под 250 кубика 7,75 Eur викам си тоя ни метна са ще ме карат да доплащам ама после викам сигурно така се прави отстъпката. Заседнахме да чакаме и междувременно дойде още едно варадеро пак жълто но по стария модел с двама Австрийци мъж и жена обаче натоварено много повече от нашето. Дойде кораба разтовари колите и викам си сега ще ни качат нас първи щото сме отстрани ама не зависнахме на моторите пред рампата на ферибота и почнаха коли да товарят и така на слънцето висяхме около 50 мин и ни натовариха последни направо изгорях. С билета нямаше проблеми. После докато пътувахме се разговорихме с Австрийците които бяха на около 45 години те хората по малко км от нас бяха карали хаха. Дошли от Австрия до морето 450 км не разбрах кой град, хванали ферибот за Игуменица след което за Корфу и така, сега пътуваха за Лефкада и Закинтос имаха 20 дена и обикаляха крайбрежието спокойно без да бързат спят на квартири и са доволни. Викам им защо дойдохте на тоя остров :) те казват било Австрийска традиция да се ходи на Корфу, не знам точно историята но май е бил Австрийска собственост по едно време и тази кралица Сиси е Австрийка и за това предполагам :). Пристигнахме в Игуменица след 2 часа и точно в 11:00 ч. стартирахме обратно по магистралата. Бях заредил предната вечер на острова защото не ми се занимаваше да въртя из Игуменица да търся бензиностанции. Газ обратно и след единия тол спряхме са кратка почивка и да хапнем по сандвич.
От там пак по магистралата до бензиностанцията на 284 км от там преди Солун, заредихме пийнах една кола, че ми се спеше зверски и към БГ. Стигнахме бързо и безпроблемно но вече беше 34 градуса и беше доста жега. Този път реших да мина през обхода Петрич доста натоварено в Неделя но с мотора леко полеко ги изпреварих колите една по една. Спряхме на Градешница което си е класика да похапнем от вкусните пържоли на Митака.
След което минахме още 150 км и акустирахме дома след 1420 км.
На острова минахме около 140 км. Общо всичко изхарчихме около 700 лв.
Като цяло моето мнение е, че острова не е подходящ за почивка тип плажуване на море. Като цяло почти няма плажове, голяма брегова ивица и малко плажове като тези от към Италия водата не става много е студена. Забележителностите не са кой знае какво по скоро са по натамънени за да могат да ти събират пари и да привличат туристи. Страшна скъпотия без особено покритие, острова е в някакво изоставено положение слаба поддръжка и според мен запада малко по малко. Предполагам световно известността го прави толкова посещаван и това, че има летище което кара много туристи, както и пригоденото пристанище да посреща круизерски кораби. Природата е само камъняци и някакви храстообразни дървета и змий и гущери :). Мога да направя сравнение с остров Тасос на който съм бил няколко пъти, доста по зелен е от колкото Корфу, има много по голяма плажна ивица като има страхотни плажове с пясък. Къмпинга на който бяхме на Корфу е един от най- добрите и е много по зле от колкото Golden Beach на Тасос много по слабо поддържан и по мърляв. Странното беше, че и хладилник няма общ ами трябва да си плащаш ако искаш да ползваш което по Халкидики и Тасос си е нещо нормално да има общ хладилник. Цените са пъти по скъпи на Корфу от колкото на Тасос както храна забавления и спане така и транспорт с ферибот. Посетихме Корфу заради световно известността му но не вярвам да повторим докато Халкидики и Тасос ги повтаряме много пъти и все още ни харесва.
До нови срещи !!!
Всички снимки:
http://www.tonyco.net/pictures/Corfu_18_07_2013/index.html
3D снимка на Ахил:
http://www.tonyco.net/pictures/3D/Corfu_18_07_2013