Има много писано в интернет за каньона на водопадите край гр. Смолян, но все пак на кратко ще разкажа за нашето пребиваване на това пленително и прекрасно място. Въпреки, че в България лично моя фаворит и Стара Планина, не мога да отрека и красотата на Родопите. Бяхме гледали снимки, чели из интернет за каньона и решихме, да го постим тази пролет, като най- удачно време заради пълноводието на реките от топящите се снегове и не сбъркахме. Гледали сме доста снимки през друго време на годината, но водопадите са като ручей в сравнение с това което видяхме сега. Направих една бърза калкулация и решихме, че може да се справим в рамките на 1 ден. Пътя София - Смолян е 250 км и около 4 часа, разходка по екопътеката я дават около 4 часа, но заложих 5 часа за всеки случай и отново 4 часа на обратно, тръгване 7 часа от София ми се видя нормално, ние не сме от поспаливите и обичаме рано да потегляме когато пътуваме някъде. И така в Събота 16 Май 2015 г. в 7:02 ч. потеглихме от София към Смолян. Магистралата се оказа пълна скръб, затворени участъци за ремонт с пренасочено движение в по една лента в посока и така по 11 - 12 км. За капак се оказа, че е затворена първата отбивка за Пловдив и не можахме да хванем околовръстното за Асеновград и се наложи да караме до Карловско шосе и от там през панаира и сточна гара та до Асеновград. Към Смолян има два участъка по около 100 - 200 м със светофари където се изчаква, но не се образуват опашки и става бързо придвижването. През Пампорово и около него пътя е в окаяно състояние и се кара много бавно, дупка до дупка страхотия. Пристигнахме в Смолян с едно спиране за зареждане и една пиш пауза за 3:50 ч. въпреки проблемите по пътя. Вградената навигация в колата се справи отново без грешка и ни закара в западния край на гр. Смолян на изхода на кв. "Средок" до старата авто база от където се хваща пътя за началото на екопътеката. Пътя е бивш асфалт от който почти нищо не е останало и след 100 м по него решихме да оставим колата до едно заведение и да продължим пеша.

Първоначално пътя изглеждаше така.

Но вече се намирахме в природен резерват "Сосковчето" и беше излишно да замърсяваме природата и да притесняваме обитателите с присъствието на автомобил по на горе, все пак сме тръгнали на разходка.

Пътека върви срещу течението на Еленска река и изкачвайки се нагоре преминава през редица водни каскади, които образуват система от водопади преливащи един в друг. Пътеката се вие през гората като дървени мостчета прехвърлят Еленска река, ту отдясно, ту отляво , редуват се с кътчета за отдих и места за пикници. Смърчови дървета пък я обграждат, докато тя се провира покрай скални блокове, наречени Редените камъни. Най-горната й точка е на около 1800 м. надморска височина, а денивелацията й е около 700 м. Началото на пътеката започва от стария римски мост.

След него се стига до изоставени рибарници и се продължава на горе по доста разбит път

До туристическия информационен център, където ни очакваше и един Дъстер, преодолял камънаците.

Разбира се, освен служебния Дъстер на центъра по камъните се намираха и други леки коли които бяха решили, че е не им се ходи пеша и направо ще се паркират около рибарниците по разбития път. В крайна сметка пътеката започна да се стеснява и започнаха да липсват колите.

Първи срещи с буйните води на Еленска река, направени са диги от стволове на дървета за да не излиза от коритото си.

През целия каньон е пълно с паднали дървета, изкоренени от земята. Природата е голямо нещо, тези вековни дървета ги изтръгва като сламки от силната им коренна система.

По пътеката се срещат пейки и масички направени от дърветата, тук се вижда и интересно решение за закачалка от клони.

Ето и първите по- големи каскади и буйната река.

Камъни облечени с растителност, създаващи уют.

Отново голямо количество изкоренени дървета, но нищо не се губи, от тях правят реконструкция на дървените мостчета и местата за отдих.

Имаше и интересни дървесни гъби.

Пътеката се вие из гората, редуват се стръмни участъци, не винаги се придържахме към основната маркировка, често слизахме отстрани за да получим по хубава гледка. Ето и първия по голям водопад.

А ето и Петя и Боби катерейки се между огромните дървета.

Бях помъкнал голям статив за по хубави снимки и това ми отнемаше доста време, но си заслужаваше. Ето и фотографа отново в позиция за лов на природни забележителности.

И още от красотата.

По камъните, по камъните и на горе.

Време е за отдих и лека закуска.

И продължаваме през прекрасния пейзаж между дърветата, в ушите ни бучи грохота на силната вода източник на живот.

Ку ку, кой се подава от там ?

Поредните малки каскади.

Грохота на водата се усилва и става оглушителен, почваме да си викаме за да се чуваме.

Причината за това е "Орфей", свири толкова силно, че заглушава всичко около него.

Решаваме да се доближим до него.

Започваме да усещаме пръските по тялото си.

Ето го и него в цялото си величие и с цялата си сила.

След като се наслушахме на прекрасната музика която ни свиреше, продължихме покрай огромните дървета по пътеката.

Към поредния водопад, който вече не можеше да се сравнява с "Орфей" но вече надъхани ни придаваше приятни чувства.

Стигнахме до каменния улей.

По на татък вече намаляваха водопадите и Боби започна да мрънка, че не искал да си ходи, толкова много му хареса. Едвам го убедих, че сме по средата на пътя и имаме още толкова. Стигнахме до едно разклонение на което имаше отново карта на района, но на нито една карта по пътеката нямаше оказано вие сте тук и ориентацията къде се намираш е доста трудна. Има друга пътека която продължава в планината, но ние гонехме пътеката която се завърта и се връща обратно от където сме тръгнали. По пътя на логиката тръгнахме на ляво, тъй като на дясно явно нямаше да ни върне обратно. Според картата имаше площадки за наблюдение по обратния път и ето ни на една от тях.

От тези площадки се виждаше целия каньон, както и някой от водопадите.

И гр. Смолян.

Продължихме към следващата площадка, като спряхме да хапнем междувременно. От следващата площадка се виждаше и "Орфей".

В далечината се виждаше и последната площадка за наблюдение която се казваше "Стражите" за момента не знаехме от къде идва това име.

Ето ги и самите стражи, няколко големи скали, които стоят като стражи и пазя планината.

Ето и изглед от площадка "Стражите".

За съжаление приключи чудесната разходка и трябваше да си ходим. Добре, че Боби се по- умори и вече не мрънкаше, да стоим още :). Цялата обиколка я направихме за 5 часа както бях предвидил, като много се мотках със статива насам на там, при по стегнато ходене може да се направи спокойно за 4 часа. Хванахме обратния път за София, като бяхме решили да спрем за вечеря на "Турците", това е Турски ресторант който се намира на ТИР паркинга точно зад бензиностанция ШЕЛ на АМ "Тракия" посока София при Пазарджик. Готвят Турски манджи много добре и за това го уважаваме много. След като приключихме с вечерята се прибрахме в София по светло и се отправихме към политехническия музей в София. Оказа се, че тази нощ е така наречената "Нощ на музеите", а ние почти всяка година посещаваме някой музей по това време, първо, че е безплатен входа и второ има организирани различни забавни мероприятия. С това приключи и днешни дълъг ден.

Всички снимки можете да видите тук: http://www.tonyco.net/Pictures/Canyon_Waterfalls_Smolyan_16_05_2015/

Една 3D снимка може да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Canyon_Waterfalls_Smolyan_16_05_2015

Инструкции как се гледат 3D снимки тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/