Гледайки прогнозата за времето с жена ми Петя решихме Събота и Неделя (14.06-15.06.2008 г.) да се поразходим из Северозападна България ем да разгледаме ем да съберем печатчета за книжките. Запазихме си стая във вила на 4 км от Белоградчик за Събота вечер срещу 15 лв/човек. Искам да започна със две снимки които ми пълнят душата преди разказа. Та станахме раничко в Събота и към 8:00 ч. потеглихме посока Петрохан. Пътя до самия връх на който има табелки Петрохан беше много добър бързо каране по завойте тук таме пясък но нямаше дупки и настилката прилична. След като минеш отатък Петрохан точно едни 13 км през гората много зле карах с 40 - 50 км/ч надолу защото имаше много дупки самия асфалт много неравен имам чувството, че най- горния слой го нямаше но се преглъща все пак са само 13 км от целия проход иначе невероятно красиво както винаги въпреки кофти участъка си заслужава да се мине от там. Първата спирка беше в Берковица на къщата музей на Иван Вазов и етнографския музей. Малко трудно беше да се ориентираме къде се намира точно но срещнахме един колега с Доминатор който любезно ни заведе до къщата :). Оказа се, че музея отваря от 9:00 ч. но уредника беше оставил бележка, че ще отвори в 10:00 ч. а ние бяхме там някъде към 9:40 ч. за това зачакахме. Разгледахме къщата и музея имаше много интересни дърворезби по тавана и определено в този регион къщите са се строели по по различен начин от останалите краища на България заслужава си да се види. Имаше и малко храмче в самата къща явно хората са си се молили в къщи :). Продължихме към Видин. По пътя в гр. Димово спряхме да хапнем в една кръчмица в която съм ял и друг път и имат много сочна и добра пилешка пържола от бутче :) която не е за изпускане. Намира се като влизаш в Димово от към София минаваш през ж.п. Прелеза и на 200 м след него е едно площадче има табелка на ляво за рибен ресторант е това е въпросната кръчмица. Много пъти съм ходил във Видин но никога не съм влизал в Баба Вида разбрах, че е било голям пропуск. Видин ми направи впечатление, че в Събота цари невероятно спокойствие и тишина много приятно. Влезнахме в крепостта много интересна крепост двуетажна със различни подходи към втория етаж излизащи от земята със вити стълби. Имаше и изложени разни интересни неща в килиите на крепостта. Като например джуджето дългоноско :). Страховитата рицарка :) Който не слушка тука го разпъват и го понапляскват първо. След което свършва разчекнат така А пък който не си смазва редовно веригата му се случва ето това Ето един от подходите към втория етаж :) Отправихме се към пещера Магурата на около 50 км от Видин. Часът беше към 14:30 ч. и решихме, че ще успеем да хванем и пещерата този ден за късмет хванахме последната група която влиза в 15:30 ч. по принцип работи до 17:00 ч. но е много дълга около час е разходката вътре за това спират да пускат по рано. Ето и схема на пещерата. Леле Петя колко е бърза :) Всичко е осветено даже има из цялата пещера СОТ и много датчици не знам само как издържа оборудването на 98 % влажност на въздуха :) Залата с праисторическите рисунки беше в ремонт и не можахме да я посетим. В единия край на пещерата гледам дупка с метална решетка и тъмно като в рог викам дай ще снимам да видя какво има на вътре. Пътечка питах екскурзовода и се оказа, че е имало преди време по тази пътечка навътре санаториум за болни от асма. Добрахме се до мотора и запалихме към Белоградчик където ни чакаше стопанката на Вилата и ни заведе до там. Ей много приятно местенце с басейн който не беше пълен по разбираеми причини. Мотора го спрях пред стаята. Напазарихме си пържолки от Белоградчик и продукти за салата и си ги пекнахме на место. Ех няма такъв кеф спокойствие чист въздух и пържолки :). На другия ден стопанката на къщата станала в 5 ч. да направи баница и катми ама много вкусни и ни ги донесе на вилата в 10:00 ч. да закусим това срещу 5 лв на човек но си заслужаваше определено. Много вкусно и ми държеше чак до вечерта :). Събрахме багажа и се отправихме към крепостта Калето. Скалите наподобяваха на тези от Метеора (Гърция) да не кажа, че бяха същите. Заключихме каските и се отправихме към вътрешността. Хубави гледки се откриваха от горе. Ето и две панорамни снимки: Приключихме с крепостта и се отправихме към София следвайки табелките. Така се озовахме на някакъв страничен път през селата много живописен през планината и през някакви села и много красив но на места настилката беше доста лоша което се преглъща с по ниска скорост от около 50 - 60 км/ч но за кратки участъци. Заслужава си да се мине от там въпреки всичко. Запука ни дъжд в едно от селата но беше за кратко но силно :). Излезнахме близко до Берковица и решихме пак да минем през Петрохан този път обаче не беше толкова лесно колкото на идване :). Почнахме да катерим 13 - те км с лош участък и се появи ужасно гъста мъгла отворих визьора напълно и се взирах над слюдата за да виждам горе долу къде са дупките и пак ми беше трудно да ги видя. Нямаше как да спра да снимам щото нямаше да мога да си намеря фотото в куфара :) на места ставаше много тъмно и мъгла и направо се караше на сляпо. Изкачихме се до Петрохан и реших да снимам поне там но вече се беше пооправило малко. Почнахме да спускаме надолу и настилката си стана много добра и мъглата понамаля и след няколко км изчезна напълно. Спряхме в с. Гинци да си купим медец :). Малко по на долу на разклона за Годеч гледам на кръчмата в ляво оранжавее един КТМ веднага го познах на Luke имаше и още два мотора оказаха се на колега и колежка от форума само не им разбрах никовете :). И така завърши разходката ни. Всички снимки: http://www.tonyco.net/pictures/Vidin_Belogradchik_14_06_2008/
Излезнахме на 1,5 км от паркинга и ни чакаше дълъг но приятен път с изглед към Рабишкото Езеро.
