Решихме да се поразходим малко в Неделя 20.04.2008 г. Първо искам да ви представя участниците в мероприятието. Започвам с дамата. Роси (OSHE) Марто (Kawasaki 750) Митко (Jister) Боби и АЗ Идеята ми беше да се повозим през Гърция, а именно маршрута: София - Благоевград - ГКПП Кулата - Серес - Кавала - Ксанти - Александрополис - Соуфли - ГКПП Кап. Петко Николов - Харманли - Хасково - Пловдив - София точно 962 км. Гледах предната вечер прогнозата за времето и казаха слънце без облаци и викам таман обаче ставам сутринта и гледам всичко мокро валяло яко през ноща и едно облачно но тръгваме няма връщане на зад. Събрахме се в 8:30 ч. на бензиностанция Lukoil на излизане от Княжево от дясната страна. Тръгнахме стегнато каране идеята беше за спирания през около 200 км за зареждане. Аз бях водача с GPS – а ? и карах напред темпото беше около 120 км/ч по километраж реално около 110 км/ч според GPS показанията. Пътя беше сравнително спокоен нямаше голямо натоварване и групата се придвижваше равномерно и бързо. На Кресненското дефиле Марто подаде повечко газ с Aprilia-та и издърпа напред по завойте нямаше много движение и там и можеше да подаваш повече газ и аз реших да го последвам но след няколко завоя забелязах в огледалото за задно виждане, че Роси държи доста добро темпо в завойте. Не бях карал с нея от месец два и ми направи впечатление какъв напредък има в усъвършенстване на управлението на мотоциклета. Реших да не се изсилвам по завойте, а да се опитам да и давам темпо с което ще може да се справи и да я наблюдавам с едното око в огледалото за да видя колко е напреднала ?.Определено бях впечатлен браво на дамата учи се бързо но трябва много практика. Там заредихме бензин до горе за да не се налага да харчиме много евро в Гърция. Моя резервоар е голям 28 литра и мотора ми харчи около 5 л/100 км та на мене нямаше да ми се налага да сипвам в Гърция много бензин но другите мотори са с по малки резервоари и около 200 км изминават без да са на границата преди да свърши. Някой си напазаруваха сандвичи защото не се бяха подготвили предварително въпреки, че пуснах SMS-и предния ден на почти всички да се подготвят с евра и сандвичи. Тръгнахме към ГКПП което беше на 1 км от там и за мое най- голямо учудване пред мен се беше наредил един москвич ама от най- старите осмак дето с триъгълните мигачи отзаде с група от малцинството в него и се опитваха да минат границата. Оказа се, че няма никакъв проблем само подаваш лична карта виждат, че си ти и продължаваш дори и с такава таратайка ?. Оказва се доста олеснена процедурата при преминаване на границата и доста бърза няма опашки. Оставаше още доста път не бяхме и на половината дори (400 км от София) хапнахме на бързо аз изядох един сладолед бял бос на делта уникален няма нищо общо с нашата делта и газ пак. Уж щяхме да спираме да се снимаме на морето ама се оказа, че морето е доста далече вече от пътя и нямаше време. Започна една дълга и права магистрала много продължителна и доста скучна поглеждаш направо и не и се вижда края много успиващо и страхотна досада за моториста но пък ни спести доста време защото се приджвахме доста бързо в един момент прекъсна пак не довършена и почна един път със завойчета което беше добре дошло за разсънване. За най- голямо съжаление беше за кратко 5 – 6 км. После пак магистрала, та минахме покрай Александрополис и зацепихме нагоре към границата с България. Там вече слезнахме от магистралата и хванахме един път покрай Турската граница който ни отвеждаше до нашия граничен пункт близо до Свиленград. По пътя срещнахме много мотори което е нормално за Гърция караха много Suzuki Hayabusa най- бързия серийно произвеждан мотоциклет и доста тежки ендура. Направи ми особенно впечатление, че караха масово без каски което е убийственно, а и глобите им са бая соленички. Имаше едни 3 лапета на едно Папаки (мотор около 150 кубика приличащ на скутер с големи гуми) малко преди да се разминеме с тях се разминахме с една полицейска кола която определено ги беше подминала и не ги беше спряла явно и там не си дават много зор полицайте. На 100 км от границата спряхме пак на Shell да заредим и малко да починем. При такъв дълъг преход ти се схваща не само газа но и краката от това, че седят доста време в сгънато състояние разбира се по време на движение се размахват крака и се става прав от време на време което помага но не е като да спреш и да разтъпчеш малко. Подкарахме към най- близката бензиностанция на БГ територия. Оказа се, че това е един Петрол Перфект близко до Харманли. Потеглихме към Shell-а на Пазарджик но в едно село гледам отсреща идва полицейска кола но не патрулка а от тези с единичен буркан отгоре и като ни видя, че идваме отсреща отби излезна единия полицай и ми се размаха с паката да спирам. Учтиво му казвам “Добър ден”, а намусения чичка вика дайте си документите за проверка и гледа лошо викам разбира се. През това време излиза другия от колата, а намусения докато си вадя документите ме пита от къде идвате и аз отговарям от Гърция. После пита всички ли отговарям да всички. Другия полицай почва нещо да подвиква остави ги не са тия хаха явно са търсили няква банда нарушители които определено не бяхме ние. Подкарахме от там директно към Shell-a на Пловдив за кратка почивка до зареждане и похапване леко. Аз си изядох и втория сандвич изпих сока и похапнах още малко бисквити ?. Слънцето беше на път да се скрие за това решихме да караме малко по бързо и да се приберем по светло. Митко и Боби решиха да подават повече газ и да карат по рисковано в последствие разбрах, че са карали с над 200 км/ч 220 – 260 км/ч на правите. Ние с Марто и Роси карахме със около 150 км/ч постоянна скорост, и така в 20:30 ч. влезнахме в нашия град. Цялото разтояние от 962 км го взехме за 12 часа със всичките спирания което ми се видя доста добре. Спиранията съвкупно не са повече от час час и половина мисля си, че средната скорост ние била около 90 км/ч което е доста добре за такъв пробег. В последствие разбрах, че Боби има 1000 км на мотор и това му бяха следващите 1000 км ? Специални поздрави и благодарности на всички участници в мероприятието и отново много специални поздравления за дамата която отново се представи безупречно добре и доказа за пореден път, че не се предава и кара наравно с мъжете. Всички снимки: http://www.tonyco.net/pictures/1000km_20_04_2008/
Първото спиране беше на Lukoil преди границата с Гърция.
Събрахме се след ГКПП – то вече от Гръцка страна и потеглихме тъй като ни очакваше още доста път. Бях предварително задал маршрута на GPS-а и го следвах стриктно. През Серес по околовръстното и посока Драма но не се минава през драма ами се слиза по един път за който се отбиваш на около 40 км преди Драма и те изкарва директно на морето много приятен път но трябва да го знаеш или да имаш GPS. Много спокоен няма почти никакво движение по него. Там слезнахме на вече главния път който минава покрай морето и стига до Турската граница. Малко преди кавала на около 20 – 30 км пътя преминава в магистрала широка с много добри завой които позволяват доста бързо зимането им и доста накланяне на мотоциклета придружени са и от няколко тунела. Там Марто и Боби издърпаха напред за да лягат повечко в завойте за което си е нужна скорост. Подминахме Кавала и завойте продължиха широко хубав асфалт рай за моториста. Имаше едно изкачване на магистралата от където се виждаше целия Кавал много хубава картинка но беше по завойте на магистралата и ми се стори неразумно да спираме да снимаме да не ни закопчаят полицайте ?. Магистралата продължи още незнам точно колко километри и пак премина в обикновен път някъде около Ксанти където реших, че е време за спиране за зареждане и за хапване на един Шел.
Ето ни вече в 17:00 ч. на Границата от българска страна.
